„ШУМЕЛИ ЛИСТЬЯ, ОБЛЕТАЯ...”
Иван Алексеевич Бунин (1870-1953 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛИСТА ОБЛИТАХА ГОРАТА
Листа облитаха гората,
кънтеше есен с жален глас...
Рой сиви птички в гръмко ято
кръжеше с вятъра над нас.
Аз малък бях – шега в небето
бе тази паника за мен
и с танц зловещ, с тревожен екот
бях весел в есенния ден.
И исках, с този вятър шумен
кръжащ в гората, да крещя –
и всеки лист да утеша
с възторг томително-безумен!
* Литературно-художественный альманах „Иртышъ Омь” № 4(6), 2012.
Ударения
ЛИСТА ОБЛИТАХА ГОРАТА
ЛистА облИтаха горАта,
кънтЕше Есен с жАлен глАс...
Рой сИви птИчки в грЪмко Ято
кръжЕше с вЯтъра над нАс.
Аз мАлък бЯх – шегА в небЕто
бе тАзи пАника за мЕн
и с тАнц зловЕшт, с тревОжен Екот
бях вЕсел в Есенния дЕн.
И Исках, с тОзи вЯтър шУмен
кръжАшт в горАта, да крештЯ –
и всЕки лИст да утешА
с възтОрг томИтелно-безУмен!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Бунин
ШУМЕЛИ ЛИСТЬЯ, ОБЛЕТАЯ...
Шумели листья, облетая,
Лес заводил осенний вой...
Каких-то серых птичек стая
Кружилась по ветру с листвой.
А я был мал, – беспечной шуткой
Смятенье их казалось мне:
Под гул и шорох пляски жуткой
Мне было весело вдвойне.
Хотелось вместе с вихрем шумным
Кружиться по лесу, кричать –
И каждый медный лист встречать
Восторгом радостно-безумным!
* Литературно-художественный альманах „Иртышъ Омь” № 4(6), 2012.
---------------
Руският поет, писател и преводач Иван Бунин (Иван Алексеевич Бунин) е роден на 10/22 октомври 1870 г. в гр. Воронеж. Произхожда от дворянско семейство. Първото му публикувано стихотворение е от 1887 г. в сп. „Родина”, а първата му стихосбирка е от 1891 г. В младежките си години работи във в. „Орловский вестник” и в различни държавни канцеларии, публикува стихове и разкази в издания като „Русское богатство”, „Новое слово”, „Южное обозрение”, „Наблюдатель”, „Южное слово”, „Одесский листок”, „Биржевые ведомости”, „Утро России”, „Современные записки”, „Современный мир”, „Русская мысль” и др. Член е на литературния кръг „Среда”. През 1903 г. получава Пушкинска награда за книгата си „Листопад”, а през 1909 г. е удостоен повторно с наградата за 4-томните му събрани съчинения. Почетен академик е на Петербургската академия на науките (1909 г.). През 1919 г. емигрира във Франция. Живее в градовете в Париж и Грас, занимава се с активна литературна дейност, издава книги във Франция, Германия, Чехословакия, Швеция и др. Превежда на руски творби на Лонгфелоу, Байрон, Алфред Тенисън, Алфред дьо Мюсе и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Листопад“ (1901 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Роза Иерихона” (1924 г.), романа „Жизнь Арсеньева” (1930 г.), сборника „На край света и другие рассказы” (1897 г.), повестите „Деревня“ (1909 г.), „Суходол“ (1911 г.), „Митина любовь” (1924 г.), книгите с литературни портрети и мемоари „Окаянные дни” (1920 г.), „Освобождение Толстого” (1937 г.) и др. Книгата му „Тъмни алеи“ (1943 г.) е най-четеният сборник с къси разкази в Русия през ХХ век. Той е първият руски автор, получил Нобеловата награда за литература (през 1933 г.). Умира на 8 ноември 1953 г. в Париж, Франция.